Междупанелни войни Epub ß

Междупанелни войни [PDF / EPUB] Междупанелни войни Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири п Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци Имам домашна ракия за шест средно големи саватби от почовека и пак ще ми остане Получих висше да се чуди човек на образователната ни система в специалността Отварянезатваряне на празен хладилник с пълни ръце Отдавна съм тиган човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бираследователно съм духовна личност Мога да набия почти всеки, любиматаникой, но тя може да набие мензагадката в моя живот Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм БФАСЗТ С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук.


10 thoughts on “Междупанелни войни

  1. says:

    Простотия, бездарие и посредственост на квадрат!


  2. says:

    Поредната доза веселие, смях и комично-невъзможни ситуации от живота на Кольо, Нора и котката Ивелина. Всичко си е в стила на Крумов от предната му книга, така че няма какво повече да кажа. Ако сте чели нещо от страница му във ФБ и ви харесва, тази книга е за вас. Ако си мислите, че ще попаднете на задълбочена проза, грешите. Ако го четете, само за да напишете хейтърски коментар, поздравления, вие сте евроатлантически верен последовател без грам чуство за ирония :)


  3. says:

    Доста добра книга, непретенциозна и супер забавна. Поздравления за стила и самоиронията на г-н Крумов!


  4. says:

    Лека хумористична простащина (в най-добрия смисъл на думата), която се върти и изчерпва с неспособността на Кольо да свърши каквото и да е правилно, различно от онождането на Нора, пиенето на бира от гумени бутилки и интеракциите с котката Ивелина - бърсане на пода/пиене на кафе/разговори. Разделена е на истории/разкази, всеки по 3-4 страници.

    Книгата е наистина непретенциозна по готин начин, а не по онзи, скрито-претенциозния. Стори ми се идеалното четиво за полетите и чакането по летищата или по-скоро полетите и чакането по летищата - идеалното време за четене на книга като тази. Първата част, озаглавена Истории, беше наистина разтоварваща, много се смях и определено ми допадна. По-силни са разказите, които осмиват и дават интересен поглед на реални събития, по-малко забавни ми бяха тези, които стават прекалено гротескни и създават паралелна българска комична действителност (от сорта на линейката отива до битака, щото не бърза, и пациента с инфаркт слиза да товари картофи - естествено, забавно написано). Въпреки че хиперболата я има нявсякъде, за мен откъсването от реалността работи против произведенията на Крумов.

    Дотук, т.е. първите стотина страници, книгата отиваше към солидна четворка (или средно качество на отделните неща между 3,5 - 4,5); макар да има тук-таме някоя техническа грешка, например лошо пренасяне или някоя запетая по-малко, това е последното, което може да ме подразни в книга като тази.

    Следващият раздел е озаглваен Разкази и други, но повече би му ходило заглавието Ето тук съм писал някакви работи през годините, май не са много лоши, дайте да ги вкараме да съберем до 160 страници да продаваме книгата на пълна цена. Хаосът е пълен, бих заложил, че нещата са писани през голям интервал от време, със сигурност преди основата на книгата, не са на същото ниво и са в тотален дисонанс с нея. Доста от тях се лутат между комичното и сериозното и опитват по много несериозен in-your-face начин да пробутат като поука някоя сентенция или житейска позиция в края си. Имаме забавни стихотворенийца в гимназистки стил, списък с 22 доказателства, че делфините са по-умни от хората, озаглавен Позорно е да се избиват делфините, псевдо-интервю с миска, Важно е да се гласува, едновременно несмешното и безсмислено като философия Разум, изкачил три стъпала и, О! БОЖЕ, Васил Левски, където се обяснява защо той е най-великият българин в стил есе четвърти клас.
    What the Hell did I just read?

    Защо бе, Коле, си пробутваш фейсбук постовете или каквото са там това в съвсем приличната забавна книжка? Накараха ли те от кутията? Пиши ми на фейсбук, напсувай ме, набий ме, само ми обясни защо. 50 страници мъчение, не знам как го изтраях това - ако да не са идеално лоши сами по себе си, което си е и въпрос на вкус, ясно и еднозначно е за много от тях, че са като анус, излязъл от друг анус* върху персийски килим точно в тази книга. След 100 страници за онождане и изхождане цитираме какво Вазов е казал за Левски?
    * (както сам казваш; силен лаф)

    Та така, не мога да не смъкна една единица за това едночасово онождане на мозъка ми последните 50 страници, но въпреки него (и със заръка да ги пропуснат) бих препоръчал книгата на хората, които могат да се кефят на простащина (трябва да сме едни 90% по мои сметки). Ако не се кефите - ами, какво правите тук въобще?


  5. says:

    Първата част съдържа познатите от „Дневника“ разкази уж от ежедневието на автора. Свежите лафове са налице, но няма нещо кой-знае какво ново - пак се осмиват стереотипните български черти. Историите ми станаха откровено досадни към края на частта.

    В по-малката по обем втора част има няколко различни разказа, които бяха осезаемо по-сериозни и далеч по-интересни. Те показват и по-високи разказвачески способности на автора. За съжаление, бяха само няколко.

    Приказките за туршия, пръдни и т.н. в един момент се изтъркват и се надявам Никола Крумов постепенно да излезе от тази рамка. Стилът му ми харесва и ще е грехота да продължи да върти същата плоча.

    Останах разочарован, може би заради неоправдано високи очаквания.


  6. says:

    Смях до спукване, за пореден път. Любим герой както е винаги е котката Ивка. <3 :)


  7. says:

    Забавна е на моменти, но авторът слага на пиедестал нещо което аз изключително не харесвам-българската селяния и простотия.


  8. says:

    Почти нулева художествена стойност, но зверски забавна.


  9. says:

    С глас се смях :)


  10. says:

    В първата част на Междупанелни войни са историите на Кольо, годеницата му Нора и котката Ивелина. Допълнени са с няколко разказа и няколко напевно комични стихотоворения в края на книгата, оформени като втора част.

    ... Слагам манджата на котлона. Включвам - след малко завира. Правя всичко професионално - изхвърлям първия боб и слагам новия в жълтата вода. Нарязвам лук,а кръвта попивам с потника си. Чуквам две яйца и добавям млякото...

    Зимата си тръгва уморено -
    на жените все им е студено.
    Бичат печки и духалки.
    Не поддават се на свалки.

    Не всичко между кориците ми допадна, но това, което ми хареса, ми хареса толкова много, че с удоволствие ще я препоръчвам, като приятно четиво, което можеш да четеш на глас на половинката си и от което вероятно ще ви паднат гащите от смях.



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *