Аз още броя дните PDF/EPUB Å Аз


10 thoughts on “Аз още броя дните

  1. says:

    Мамо знам че ти много ще се притесняваш Знам че няма да можеш да спиш Аз ще се върна скоро Съвсем скоро повярвай ми Затова ти предлагам следното вместо да се притесняваш да броиш дните до моето завръщанеАз още броя дните Кога за последно прочетохте книга която толкова дълбоко и яростно ви помете че ви се налагаше да спирате да четете за да си поемете глътка въздух за да освободите сърцето си от цялата болка за да пробвате някак да си върнете вярата в човечеството? Или никога или отдавна Историята на Айда и Давор е как да ви го кажа всепомитаща задушаваща парализираща и отнемаща глътките въздух в дробовете ви Тя е толкова истинска неподправена и силна че усещате сякаш сте ги познавали сякаш един хляб и покрив сте делили 1993 Аз съм родена тогава за бога А мозъкът ми трудно успява да побере всичките тези зверства всичкото това безсмислено насилие Сълзите и болката ми отиват за всички онези които никога няма да се завърнат и всички които още броят дните


  2. says:

    Аз още броя дните Георги БездаровЩе започна с основното положително качество на романа „Аз още броя дните” и това е обемът му – около 180 странички Истинска манна небесна е че поне Бърдаров не е някакъв графоман и не е раздул безинтересния си сюжет на някакви си 350 400 страници нормален обем за роман или пък 500 и нагоре каквато е сякаш тенденцията в последно време Друг плюс е че голяма част от страниците са почти празни на страница 160 а например има едва 3 реда От гледна точка на отегчен читател вследствие на безинтересен сюжет това е бонус а от гледната точка на редактора и издателя това е пълнеж с едно голямо и празно нищо но пък създаващо илюзията за по дебела книга„Аз още броя дните” е роман спечелил глуповатото риалити шоу разбира се пръкнало се в БНТ – „Ръкописът” Дали още оттук не трябва да ни стане ясно какъв ще е резултатът? За мен книжлето категорично представлява упражнения по писане затворени между две корициКойто още не е разбрал „Аз още броя дните” разказва за войната в Сараево в началото на 90 те години на 20 век Изключително преекспонирана тема описана от Бърдаров единствено с клишета и клиширан сюжет Всичко това обаче остава настрана тъй като липсата на авторски стил е взела превес в това книжле Не знам какви са били амбициите на автора на някакви си 180 страници половината от които празни да успее да пресъздаде война че и затрогваща любовна връзка? И цялото това нещо разпокъсано от интервюта с различни оцелели от войната чието място в книгата на интервютата си е абсолютен пълнеж На фона на войната Бърдаров се е мъчил да пресъздаде любовната история на Давор и Айда или на фона на любовната история на Давор и Айда Бърдаров се е мъчил да пресъздаде войната? Така и не ми стана ясно но крайният резултат е повече от отчайващ – нито любовната нишка е последователна описателна детайлна; нито пък войната е представена с интригуващи събития единствено – тук падна бомба там изнасилиха оная Отделно невъзможно е да изградиш образи които да заживеят в читателското внимание когато постоянно прекъсваш сюжета с някакви не на място истории и интервютаАко допусна че Бърдаров има пропуски в съставянето на сюжет и изграждането му то погледът ми върху стила му е още по отчайващ Ами този човек просто не може да пише Възможно е да е почувствал войната драмата след като хора са плакали пред него но той дето се вика не е докоснат от Бог да седне и да излее вътрешните си терзания Такова бездарие такова препускане и прескачане в събитията и през тях никакъв нюх и усет Езикът на Бърдаров е беден обикновен лишен от оригинални метафори заигравки Той предава чувства и действия по най директния начин все едно четете крими хрониката на жълт вестник от 2002 година С две думи войната е описана като обикновена касапница с хвърчащи крака и ръце ридаещи жени с напукани устни Бих казал Бърдаров описва войната с най клиширания реализъм – „войникът влезе дръпна златната верижка от врата й и я изнасили След 5 дни семейството й видя как тя си бие кърватата глава в мивката на банята”„Болеше го душата заради всичко което беше извършил Макар душата да не може да боли”Има и други уникални и оригинални сравнения и описания като „тишината беше страшна” 121 стр; „Тишината изведнъж се сгъсти” стр 107; „тишината обаче сега беше съвсем друга” 113 стр; Проникваше в нея яростно и силно Искаше да проникне до дъното на душата й „скромна мебелировка много чисто” стр 149Книгата е наситена и с кратки и точни възклицания типични за липсата на нюх да опишеш ситуация „Жестока е Страшно е Тихо е”За да е наситена книгата с още повече счупени крака псувни изнасилени вагини и разделени на две черепи мине не мине ей така за разнообразие насред сюжета се появява някой преживял войната и ни в клин ни в ръкав си изплаква „кървавите спомени” Влизат герои точно за по една страница пълнеж които нямат ама нищо общо с фабулата освен че и те са част от войната явявайки се на практика като излишна драматична баластраОсвен че не може добре да пише за любов още по малко пък това му се получава за секс и интимност Примерът е на 126 страница Сюжетът е прекъсван от няколко интервюта Различни хора разказват за войната през своите очи Като истински плюс и единственото нещо което ми хареса реално в тази книга е последното интервю с Ханде Вахидходжич Всички останали са толкова набързоскалъпени и неизпипани – на първите 10 въпроса интервюираният отговаря с по едно кратко „да” или „не” след два въпроса изпада в някаква логорея и отговорът му е в рамките на 2 страници Липса на каквато и да е логика при конструкцията на интервютата 119 120 страницаВ заключение Не знам кого тази книга е хванала за гърлото кого е стиснала за гушата кой е плакал след нея но я намирам за изключително прехвалена и напълно незаслужила цялото внимание което й се обърна Събитията в нея са башка но лъжицата е прекалено голяма за авторовата уста Толкова много неща куцат че сякаш издадената книга е един ръкопис нахвърлен през уикендаЕдиницата е категорично заслужена


  3. says:

    Имаме история с потенциал която е представена безкрайно неумело нескопосано дори и аз лично я приемам като абсолютен провал на автора ѝБърдаров е забъркал един предсказуем миш маш и всичко което се е опитал да внуши или подскаже изглежда неразбираемо или наивноКакъв е този специалист който не може или не желае да назове причините за гражданските войни в Югославия? Който не желае да заклейми виновните? Който се чуди на и лековато приема изповедите на чудовищата с човешки лик?Въпреки че Давор и Айда трябва да са главните герои в книгата те са само бледи едва загатнати силуети и не позволяват никакво съпричастие от страна на читателя Останалите са още по зле снадени мъка и безразличиеПрез цялото време имах чувството че чета автор от ранга на тези които публикуват в българските седмични жълти вестници и се хранят от хорската мизерия Тази компилация е всичко друго но не и добра литература непонятно ми е как е спечелила литературния конкурс на БНТ но от друга страна и в самата медия нивото е потресаващо ниско оплетени в корупция и шуробаджанащина там отдавна са забравили с какво трябва да се занимаватПарадоксално оценката тук е много висока обяснението за което не е никак похвално Все пак право на мнение и на глас имат всички прочели книгата


  4. says:

    Бърдаров не е изградил стил не е успял да направи сюжета вълнуващ за сметка на това е наблегнал на нелепи клишета слаби описания и трагично преекспонирани душевни терзания На фона на двуизмерни персонажи тече някакво подобие на война което е толкова цветно представено че сякаш долита от някаква далечна радио точка Ако не се напрягаш достатъчно няма да я отчленишЗа толкова кратък обем усещането за епично се губи а цикличните интервюта и нелепи битово любовни сцени не спомагат за изграждането на интимно повествованиеНе понасям автори които смятат че компенсират стиловото и всякаквото си друго неумение да пресъздават образи чувства или намерения на персонажите с директното им заявяване Примерно Беше ми лошо Ами като ти е лошо направи така че читателят да разбере че ти е лошо не да трябва да приема на доверие сухата фразаПлачевна работа Щом това е победителят на телевизионния панаир Ръкописът не е чудно че Карабашлиевци Сиромаховци и подобни са пример за модерната ни проза


  5. says:

    Книгата е добра даже много добра Целият шум около нея обаче преекспонира качествата й както всъщност винаги се случва с книгите набедени за шедьоври със самото им излизане Силата на Бърдаров е в композицията в начина по който подрежда пъзела Парчетата история лепват идеално като по учебник Но от езикова гледна точка трябва да се признае книгата е бедна Стилистично също Да когато става дума за война за оголената човешка същност за невъзможността да се проумеят любовта и омразата далеч не е необходимо да се създава натруфена с лингвистични финтифлюшки проза Но не натруфеност търся напротив А пълнокръвност и изчистеност от клишета Пък клишета имаше в много от описанията уморени фигури на речта особено в представянето на обичта между главните героиЗа самия сюжет няма смисъл да говоря Историята е реална войната се е случвала само на няколкостотин километра от нас а обсадата на Сараево започва през годината когато се раждам аз А до съвсем съвсем скоро срам знаех твърде малко за събитията И мисля че много сме тези които малко знаем малко сме чували Сред достойнствата на книгата е именно това да напомни да запознае Смелост се изисква да навлезеш в чуждата болка да я приемеш да я разкажеш на което се възхищавам PS Допадна ми с какво внимание Бърдаров се грижи за датите за часовете за танца на времето по часовник Сигурно защото и аз го правя от дете си отбелязвам часа минутите мястото деня когато пиша а и помня дати като обезумяла постоянно си влача една хронология на случванията мои и чужди прескачам всеки месец диагоналите на различните си възрасти Та имаше специфична красота в проследяването на нощта по минути в книгата в ритъма на дните след чертата на смъртта в края й и накрая в онова много лично само негово само на Бърдаров 1846 Кафе Timeless София


  6. says:

    Лично за мен “Аз още броя дните” бе тежка книга която в по – голямата част от времето ме отблъскваше с описанията си но вероятно това е и била една от основните цели на романа Видях твърде много насилия и зверства и твърде малко „светлина в тунела” Сравнявайки книгата с други разказващи за война осъзнах че макар и там войната да е била представена в своя ужасяващ аспект то винаги съм намирала нещо красиво – дали в стила на писане или в персонажите които съм срещнала За жалост „Аз още броя дните” не ме докосна нито със стил нито с герои Убийствата изнасилванията мъченията които се повтаряха ли повтаряха из страниците на книгата за да се подчертае животинското у хората ме ужасиха и отвратиха Не различавах героите с техните истории защото те ми се струваха твърде идентични всички хора бяха принизени със земята а човешкото в тях беше изсмукано И на фона на целия този плашещ реализъм който цареше в романа се мяркаше любовната история която беше крайно нереалистична На мен ми липсваше изграждането на силна и дълбока емоционална връзка между двамата герои и описанията които авторът правеше за да изобрази любовта им ми се струваха като празни и излишни думи Единственото положително което мога да открия е че книгата ме запозна със събитията случили се в Сараево защото трябва да призная – до момента знаех твърде малко Силно се надявам никой почитател на книгата да не се е засегнал защото проблемът не е в романа а в мен като читател – свикнала съм да чета съвсем различни жанрове и надали съм била целевата категория ;


  7. says:

    Аз още броя дните ти брой нощите ”Хареса” ми страничната история която Бърдаров развива Думата е в кавички защото не може да изпитваш положителни чувства към фиктивни интервюта с палачи и жертви основани на реални такива Не може да се чувстваш добре докато си отведен сред одимената кръчма приютявала цяла компания по време на обсадата и да четеш за съдбата на всеки един от тях Бърдаров е успял да вкара автобиографична нишка в романа си точно толкова колкото да покаже колко е личен за него И се отдръпва остава тези преживели обсадата да говорят чрез думите му Да говорят и от името на мъртвите В това е мощта на този роман – той е за мъртвите макар част от тях да са продължили привидното си съществуване и след идването на мира България и българите сме на един хвърлей разстояние – и все пак цяла пропаст ни дели от народ който носи в спомена си тая скорошна война това безогледно изтребление това преобразяване на хора в чудовищаCIELA Bookshttpknigolandiainfobook reviewa


  8. says:

    За тази война моята дума е срам Идеално пасва изречението на Примо Леви „Периодичната система“ „ виновен че съм човек понеже човекът бе построил Аушвиц“Втората ми дума – благодарност че сме успели да направим така че в този период съм имала възможност за безгрижно студентство тукТрета дума – съжаление че не успях да харесам романа вероятно по тези причини много добри романиразкази прочетох за тази война през последните години и още се тормозя че е истина знаех историята на Бошко и Адмира но едва наскоро четохгледах за нея романът ми изглежда написан като за задание — обмислено добре подредено с лично отношение но все пак нещо ми напомняше на стил „интернет есе“; не почувствах героите като „истински“; автора възприех по скоро като специалист в неговата област който умее добре да изследва и обича да пише който страда за тази страна да кажа като мен Крайните страници съвсем не ми харесаха – струваше ми се че клонят към журналистически текст лично за мен беше досадно честото „обогатяване“ на фона с песни които на мен не са ми известни но не това е важното а че ми стояха като пресилени и изкуствени на толкова много местаПлюсовете за мен – донякъде ми хареса разнообразието заради тройната структура историята на Давор и Айда; общуването между Георги и Зоран; интервютата с участниципострадали от войната някои звучащи по автентично други доста наместено Вижда се спазването на някои правила в писането „като по учебник“ въвеждане на почти всеки герой с описание не винаги ми допадаше все пак как е направено може би прекалено лесно ни се дава всичко вместо ние читателите сами да усетим какво представлява героят; описване на атмосферата и околността при разказване на конкретно действие малко по изтъркано ми звучеше прекъсването на действие за да ни върне авторът към миналото на съответния герой Ето нелюбими изречения които донякъде ми попречиха да преживея отново драматично тези години „Гледа я повече от минута и разбра че това е жена за него“„Давор разбра че това е мигът Почувства го с цялото си тяло“„На Давор му се искаше този миг да не свършва никога“„Погледите им се срещнаха и той видя в очите ѝ пламъче“„Но Айда знаеше че и тя трябва да бъде силна“„Явно Господ беше на тяхна страна“„А после започна ужасът“„Първият им истински път“„Нямаше да го забрави никога“„ плътта е по слаба от духа“ „ смелостта ѝ се беше върнала Силна жена бе Айда Не можах да я опозная обаче добре Айда нито любовта на двамата view spoiler „Страдаше вътрешно Страдаше много“ повторение уж за подсилване на драматичния ефект „Не не е пил не е плакал“ не е задаван въпрос – това ми напомня на интернет есе „И да беше го страх“ не е задаван въпрос – и това ми напомня на интернет есе „След аборта стана друг човек Затвори се в себе си рядко се смееше Но дори и тогава си беше все същият силен и мъдър човек“ редактор? „Никога нямаше да забрави с какво вълнение ѝ отвори вратата как ѝ държа ръката през целия път до училището и как се опияняваше от аромата на парфюма ѝ“„И двамата искаха да кажат нещо но не знаеха какво“„Колко малко и колко много са десет години от един човешки живот“„Знаех че това е само измамното затишие преди ураганът да удари със страшната си сила“„Болеше го душата заради всичко което беше извършил Макар душата да не може да боли“„ ангелите ли ги пазеха дяволите ли“Направиха ми впечатление и някои дребни детайли нуждаещи се от изчистване примерно думата „наистина“ не ми харесва да се повтаря често „ тази вечер наистина само центърът беше във вниманието на снайперистите“ hide spoiler


  9. says:

    Мислех въобще да не пиша след тази книга За нея е писано много и тепърва ще се пише още защото колкото и да плюем по съвременната българска литература имаме нужда от нея И не спираме да я купуваме и четем в търсене на добри текстове на силни посланияАз единствено и само лично аз имам известен проблем с романите посветени на войната Струва ми се че щом авторите изберат подобен сюжет те някак прекалено разчитат на него Дали е съзнателно или неумишлено това не знам но нееднократно ми се е случвало да се запозная с неубедителни герои чиито съдби се решават а като фон свистят куршуми и се опожаряват градовеМоже би съм станала претенциозна с натрупването на книгите доста е възможно Но някак оставих зад гърба си времето когато възприемах един текст чисто емоционално И сега ме свива гърлото и ме боли сърцето за всички оцелели в ада на войната и за всички неопазили животите си в тази лудост Това не ми пречи обаче да присвивам леко устни след изречения като След аборта стана друг човек Затвори се в себе си рядко се смееше Но дори и тогава си беше все същият силен и мъдър човекРазбирам защо Аз още броя дните се харесва Едновременно с това мисля че стилистично има още много какво да се желае; че героите често са нереални; диалозите плоски; че интервютата на места изглеждат като съшити с бели конци Исках да харесам романа но шумът покрай него многократно надхвърля качествата му за жалост


  10. says:

    В „Аз още броя дните“ се съдържат историите на хиляди души разказани през очите на малцина Ако очаквате едно неангажиращо четиво – това не е вашата книга Защото „Аз още броя дните“ е една истинска и брутална история за войната но не коя да е война а онази близката до нас станала преди едва двадесетина години за която незнайно защо никой не говори и почти никой не знае Цялото ревю


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


Аз още броя дните [PDF / EPUB] Аз още броя дните Топла майска нощ през 1993 г Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда също както на брат Топла майска нощ през г Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи Двойка млади сърби стоят в кухнята си потънали в мълчание Давор християнин и Айда мюсюлманка са съхранили любовта си сред разрухата и безумието които царят в обсадения град Знаят че наближава поредното Аз още PDF \ кратко едва половинчасово затишие когато снайперистите почиват Загледани в стрелките на часовника те са взели решението да избягат – да достигнат свободата или да посрещнат смърттаДвадесет години по късно българин пътува към Сараево за да се срещне със сръбския преводач на книгата си Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават а отдавна погребани тайни излизат на повърхносттаДве нощи Четири съдби Всички водещи до най важните въпросиКой запали тази война И кой спечели от нея.

  • Paperback
  • 186 pages
  • Аз още броя дните
  • Георги Бърдаров
  • Bulgarian
  • 10 July 2015

About the Author: Георги Бърдаров

Георги Бърдаров е доцент в Геолого географския факултет на Софийския университет „Св Климент Охридски“ Той е зам декан на факултета и ръководител на катедрата по Социално икономическа география Автор е на десетки научни и популярни разкази Трикратен победител в състезанието за оратори презентатори и разказвачи „Майстор на думите” Бърдаров е дългогодишен сценарист на няколко телевизионни пре.